Фалирала фирма окончателно осъди ВАС за над 650 000 лв.
Върховният административен съд (ВАС) е наказан дефинитивно да заплати на банкрутиралото сдружение " КМБ България " обезщетение, което с лихвите до през днешния ден и разноските надвишава 650 000 лева То е за нарушаване на правото на Европейския съюз, поради което на компанията не е възобновен Данък добавена стойност, съобщи news.lex.bg.
Както " Лекс " писа, преди близо две години Софийският апелативен съд (САС) одобри, че Върховен административен съд дължи обезвреда на сдружението, защото е тълкувал погрешно инструкция на Европейски Съюз и е нарушил Договора за действие на Европейски Съюз, като е отказал да насочи преюдициално запиване до съда в Люксембург.
Върховният административен съд апелира, само че състав на Върховен касационен съд с ръководител Зоя Атанасова и членове Владимир Йорданов (докладчик) и Димитър Димитров не позволи делото до касация (пълния текст на определението виж тук). Така неоправдателното решение на САС влезе в действие.
" КМБ България " представляваше гръцката компания " Марионопулос ", която пък държеше правата на марката " Карфур " в България. " КМБ България " беше вложител в " The Mall " на " Цариградско шосе " и преди да бъде оповестена в неплатежоспособност прокопа тунела под шосето, с цел да улесни достъпа на клиентите до комерсиалния център. След построяването си той стана част от градската инфраструктура и благосъстоятелност на Столичната община.
Националната организация за приходите (НАП) обаче отхвърли да възвърне на компанията Данък добавена стойност за построяването на тунела, като се базира на член 70, алинея 1, т.2 от ЗДДС. Според този текст от закона, правото на приспадане на данъчен заем не е налице, когато стоките или услугите са предопределени за безплатни доставки или за действия, разнообразни от икономическата активност на лицето. Национална агенция за приходите одобри, че Столичната община е упълномощила построяването на тунела на компанията и става дума за безплатна доставка, защото в контракта сред тях е нямало уговорка за възмездно прекачване на разноските по обекта.
" КМБ " апелира ревизионния акт пред Административния съд София-град (АССГ), като акцентира, че единствената цел за построяването на тунела е да обслужва икономическата активност на сдружението, т.е. приложението на член 70, ал.1, т.2 от ЗДДС е погрешно. Фирмата се базира на процедура на Върховен административен съд, на Съда на Европейски Съюз и на Директива 2006/112, съгласно които Данък добавена стойност се приспада за доставени артикули и услуги, в случай че те се употребяват за икономическата активност на компанията.
АССГ обаче отхвърля жалбата, като приема, че построяването на тунела не е било безспорна причина за достъп до обекта и по този метод да се обоснове съгласуваност с следващи облагаеми доставки при осъществяваните продажби.
Така въпросът стига до Върховен административен съд и той постановява решението (пълния му текст виж тук), поради което през днешния ден е наказан за нарушаване на правото на Европейски Съюз. Съставът на Върховен административен съд (Фани Найденова – ръководител и докладчик и членове Благовеста Липчева и Искра Александрова – на изключително мнение) удостоверява решението на АССГ. Тълкувайки член 70, алинея 1, т. 2 от ЗДДС, Върховен административен съд декларира, че в тази ситуация става дума за безплатна доставка, а с въпросната наредба в ЗДДС законодателят е имал поради, че " правото на данъчен заем е изключено за получателя по покупко-продажби, които са предопределени за безплатни доставки, макар че последните са по отношение на икономическата му активност ". Освен това висшият съд отхвърля да насочи преюдициално питане до Съд на Европейския съюз с претекста, че подобен отговор към този момент е даден по питане на Административния съд във Варна. Съдия Искра Александрова подписва с изключително мнение, защото не е съгласна, че не би трябвало да се изследва връзката с икономическата активност на компанията.
Така " КМБ България " не съумява да си възвърне Данък добавена стойност и завежда иск за обезщетение за общо над 374 000 лв. против Върховен административен съд в Софийския градски съд (СГС). На толкоз сдружението прави оценка породените му имуществени вреди от несъобразената с правото на Европейски Съюз правораздавателна активност на висшия съд. " КМБ " твърди, че Върховен административен съд е нарушил правото на Европейски Съюз заради погрешно приложение на член 168 от Директива 2006/112/ЕО, обвързвана с правото на възобновяване на Данък добавена стойност и на член 267 Договора за действието на Европейски Съюз, съгласно който пък националният съд е задължен да сезира съда в Люксембург, когато пред него е издигнат преюдициален въпрос по висящо дело, а решението му по него би било дефинитивно.
Софийски градски съд отхвърля желае, само че САС го почете и това решение отхвърли да допусне до касация Върховен касационен съд.
Софийският апелативен съд одобри, че с отхвърли си да сезира Съд на Европейския съюз, Върховен административен съд е нарушил правото на Европейски Съюз, тъй като питането на АдмС-Варна (до произнасянето по което висшият съд стопира делото) е било друго от това, което " КМБ " е желал да бъде отправено. Още повече, че към оня миг е имало и спорна процедура на Върховен административен съд.
Така съгласно САС висшият съд е стигнал до погрешно пояснение на директивата и е " останала неизяснена в целокупност концепцията на общностното право във връзка с правния институт на Данък добавена стойност и в частност на правото на данъчен заем при приемане на облагаеми доставки за те да бъдат употребявани за реализиране на икономическата активност на данъчно задълженото лице-получател на доставките ".
Всъщност няколко години по-късно, откакто във Върховен административен съд се беше натрупала спорна процедура по въпроса, различен състав на Върховен административен съд насочи преюдициално питане със сходни въпроси, за които е упорствало " КМБ ". По него Съд на Европейския съюз даде обяснение (решението виж тук), че директивата би трябвало да се пояснява в смисъл, че " данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения налог върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в построяването или подобряването на обект, благосъстоятелност на трето лице, когато последното получава безплатно резултата от тези услуги и те се употребяват както от данъчнозадълженото лице, по този начин и от третото лице в границите на икономическата им активност, доколкото тези услуги не надвишават нужното, с цел да може посоченото данъчнозадължено лице да прави следващи облагаеми покупко-продажби, и цената им е включена в цената на тези покупко-продажби ”.
Заради решението на Съд на Европейския съюз в ЗДДС беше призната специфична наредба – член 10б, с която се планува, че въпреки и получената от данъчно задълженото лице облагаема доставка да е официално " безплатна ”, за него се поражда право на приспадане на данъчен заем по общите правила на закона, когато направените разноски за създаване, усъвършенстване или ремонт на детайли на техническа инфраструктура са част от общите разноски на лицето и/или са детайл, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на артикули или услуги, осъществени в границите на икономическата активност на това лице.
" Лекс " е разказвал в детайли за претекстовете в решението на САС, което в този момент беше оставено в действие от Върховен касационен съд. В тях апелативните съдии Иванка Ангелова (председател на състава), Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева показаха, че и без сезиране на съда в Люксембург, Върховен административен съд е можел да доближи до вярното пояснение на относимото право на Европейски Съюз. Можел е да стигне до него и употребявайки изводите на Съд на Европейския съюз по преюдициалното питане на АдмС-Варна. Апелативните съдии обявиха, че Върховен административен съд е позволил " непростима юридическа неточност ", която не може да бъде оправдана, защото е работил като последна инстанция, решението му е влезнало в действие незабавно след постановяването му и се е отразило на практиката на административните съдилища. Освен това САС изследва и обоснова в детайли съществуването на предпоставките за реализиране на отговорността на страната и надлежно на съда за нарушение на правото на Европейски Съюз.
" Следва да се уточни, че претекстовете на обжалваното въззивно решение могат да служат за пример за обосноваване на въззивно решение съгласно условията на закона и откритата правосъдна процедура ", написаха за акта на САС висшите съдии.
Както " Лекс " писа, преди близо две години Софийският апелативен съд (САС) одобри, че Върховен административен съд дължи обезвреда на сдружението, защото е тълкувал погрешно инструкция на Европейски Съюз и е нарушил Договора за действие на Европейски Съюз, като е отказал да насочи преюдициално запиване до съда в Люксембург.
Върховният административен съд апелира, само че състав на Върховен касационен съд с ръководител Зоя Атанасова и членове Владимир Йорданов (докладчик) и Димитър Димитров не позволи делото до касация (пълния текст на определението виж тук). Така неоправдателното решение на САС влезе в действие.
" КМБ България " представляваше гръцката компания " Марионопулос ", която пък държеше правата на марката " Карфур " в България. " КМБ България " беше вложител в " The Mall " на " Цариградско шосе " и преди да бъде оповестена в неплатежоспособност прокопа тунела под шосето, с цел да улесни достъпа на клиентите до комерсиалния център. След построяването си той стана част от градската инфраструктура и благосъстоятелност на Столичната община.
Националната организация за приходите (НАП) обаче отхвърли да възвърне на компанията Данък добавена стойност за построяването на тунела, като се базира на член 70, алинея 1, т.2 от ЗДДС. Според този текст от закона, правото на приспадане на данъчен заем не е налице, когато стоките или услугите са предопределени за безплатни доставки или за действия, разнообразни от икономическата активност на лицето. Национална агенция за приходите одобри, че Столичната община е упълномощила построяването на тунела на компанията и става дума за безплатна доставка, защото в контракта сред тях е нямало уговорка за възмездно прекачване на разноските по обекта.
" КМБ " апелира ревизионния акт пред Административния съд София-град (АССГ), като акцентира, че единствената цел за построяването на тунела е да обслужва икономическата активност на сдружението, т.е. приложението на член 70, ал.1, т.2 от ЗДДС е погрешно. Фирмата се базира на процедура на Върховен административен съд, на Съда на Европейски Съюз и на Директива 2006/112, съгласно които Данък добавена стойност се приспада за доставени артикули и услуги, в случай че те се употребяват за икономическата активност на компанията.
АССГ обаче отхвърля жалбата, като приема, че построяването на тунела не е било безспорна причина за достъп до обекта и по този метод да се обоснове съгласуваност с следващи облагаеми доставки при осъществяваните продажби.
Така въпросът стига до Върховен административен съд и той постановява решението (пълния му текст виж тук), поради което през днешния ден е наказан за нарушаване на правото на Европейски Съюз. Съставът на Върховен административен съд (Фани Найденова – ръководител и докладчик и членове Благовеста Липчева и Искра Александрова – на изключително мнение) удостоверява решението на АССГ. Тълкувайки член 70, алинея 1, т. 2 от ЗДДС, Върховен административен съд декларира, че в тази ситуация става дума за безплатна доставка, а с въпросната наредба в ЗДДС законодателят е имал поради, че " правото на данъчен заем е изключено за получателя по покупко-продажби, които са предопределени за безплатни доставки, макар че последните са по отношение на икономическата му активност ". Освен това висшият съд отхвърля да насочи преюдициално питане до Съд на Европейския съюз с претекста, че подобен отговор към този момент е даден по питане на Административния съд във Варна. Съдия Искра Александрова подписва с изключително мнение, защото не е съгласна, че не би трябвало да се изследва връзката с икономическата активност на компанията.
Така " КМБ България " не съумява да си възвърне Данък добавена стойност и завежда иск за обезщетение за общо над 374 000 лв. против Върховен административен съд в Софийския градски съд (СГС). На толкоз сдружението прави оценка породените му имуществени вреди от несъобразената с правото на Европейски Съюз правораздавателна активност на висшия съд. " КМБ " твърди, че Върховен административен съд е нарушил правото на Европейски Съюз заради погрешно приложение на член 168 от Директива 2006/112/ЕО, обвързвана с правото на възобновяване на Данък добавена стойност и на член 267 Договора за действието на Европейски Съюз, съгласно който пък националният съд е задължен да сезира съда в Люксембург, когато пред него е издигнат преюдициален въпрос по висящо дело, а решението му по него би било дефинитивно.
Софийски градски съд отхвърля желае, само че САС го почете и това решение отхвърли да допусне до касация Върховен касационен съд.
Софийският апелативен съд одобри, че с отхвърли си да сезира Съд на Европейския съюз, Върховен административен съд е нарушил правото на Европейски Съюз, тъй като питането на АдмС-Варна (до произнасянето по което висшият съд стопира делото) е било друго от това, което " КМБ " е желал да бъде отправено. Още повече, че към оня миг е имало и спорна процедура на Върховен административен съд.
Така съгласно САС висшият съд е стигнал до погрешно пояснение на директивата и е " останала неизяснена в целокупност концепцията на общностното право във връзка с правния институт на Данък добавена стойност и в частност на правото на данъчен заем при приемане на облагаеми доставки за те да бъдат употребявани за реализиране на икономическата активност на данъчно задълженото лице-получател на доставките ".
Всъщност няколко години по-късно, откакто във Върховен административен съд се беше натрупала спорна процедура по въпроса, различен състав на Върховен административен съд насочи преюдициално питане със сходни въпроси, за които е упорствало " КМБ ". По него Съд на Европейския съюз даде обяснение (решението виж тук), че директивата би трябвало да се пояснява в смисъл, че " данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения налог върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в построяването или подобряването на обект, благосъстоятелност на трето лице, когато последното получава безплатно резултата от тези услуги и те се употребяват както от данъчнозадълженото лице, по този начин и от третото лице в границите на икономическата им активност, доколкото тези услуги не надвишават нужното, с цел да може посоченото данъчнозадължено лице да прави следващи облагаеми покупко-продажби, и цената им е включена в цената на тези покупко-продажби ”.
Заради решението на Съд на Европейския съюз в ЗДДС беше призната специфична наредба – член 10б, с която се планува, че въпреки и получената от данъчно задълженото лице облагаема доставка да е официално " безплатна ”, за него се поражда право на приспадане на данъчен заем по общите правила на закона, когато направените разноски за създаване, усъвършенстване или ремонт на детайли на техническа инфраструктура са част от общите разноски на лицето и/или са детайл, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на артикули или услуги, осъществени в границите на икономическата активност на това лице.
" Лекс " е разказвал в детайли за претекстовете в решението на САС, което в този момент беше оставено в действие от Върховен касационен съд. В тях апелативните съдии Иванка Ангелова (председател на състава), Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева показаха, че и без сезиране на съда в Люксембург, Върховен административен съд е можел да доближи до вярното пояснение на относимото право на Европейски Съюз. Можел е да стигне до него и употребявайки изводите на Съд на Европейския съюз по преюдициалното питане на АдмС-Варна. Апелативните съдии обявиха, че Върховен административен съд е позволил " непростима юридическа неточност ", която не може да бъде оправдана, защото е работил като последна инстанция, решението му е влезнало в действие незабавно след постановяването му и се е отразило на практиката на административните съдилища. Освен това САС изследва и обоснова в детайли съществуването на предпоставките за реализиране на отговорността на страната и надлежно на съда за нарушение на правото на Европейски Съюз.
" Следва да се уточни, че претекстовете на обжалваното въззивно решение могат да служат за пример за обосноваване на въззивно решение съгласно условията на закона и откритата правосъдна процедура ", написаха за акта на САС висшите съдии.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ